·:[ ВеБ:лог ]:·
• • • • •

На Карибите е като в рай…

Опитвам се да пиша и да наваксвам, ама не става. Предпочитам да се шляя по плажа и да придобивам нови впечатления. А и няма Интернет навсякъде - добре че плажния ресторант, в който обядваме днес, предлагат free Wi-Fi за клиенти Иначе цената е 11 евро на час.

Good times

Това ни очаква в следващите няколко дни . Заминаваме заедно с децата за другия край на Америка - ще ходим да обикаляме по национални паркове и красиви места.

Очаквайте репортажи от мястото на събитието.

Покривът на гаража ми е вече доста скапан. След всеки дъжд, а особено след градушка (каквато падна няколко пъти през последните няколко седмици) намирам доста асфалтов прах на бетона около гаража - а и като съм се качвал на покрива,мога да преценя, че е време да се сменя. И ще си свърша това самичък с помощта на приятели - главно с Рич, чийто гаражен покрив сменихме преди две седмици и сега и двамата сме майстори .

Преди седмица бях влязъл в уеб-сайта на местната управа на нашето предградие, за да прочета какви са техните изисквания, как ще се избавя от стария покривен материал и прочее. Стана ми ясно, че ще трябва да наема контейнер за боклук, защото местните боклукчии няма да ме оттърват от [може би] 1 тон боклук от стария покрив… Доколкото разбрах от раздела на Инспектора по сградите, май се изисква и Разрешение за строеж. Попитах и съседа ми отляво, който пък е началник на Department of Public Works (занимават се с ремонти по улиците, извозване на боклука и прочее комунални дейности) - и той също ми каза, че ще ми трябва разрешително. Въздъхнах, разпечатах си молбата от сайта, попълних я и вчера сутринта се запътих към кметството да я подам.

Рядко трябва да се разправям с местните власти на място - обикновено всичко върви по пощата. Поне кметството ми е на път за работа. Паркирах си колата през него в 9:28 - те май отварят в 9 - и попитах охранителя къде точно се подават молбите за Разрешително за строеж. Оказа се, че е на долния етаж - там, където е и клона на местния КАТ… Влязох в кабинета и се наредих на “опашката” пред секретарката - тя говореше с някакъв друг човек. Приготвих се да поизчакам, но тя прекъсна разговора си с човека (!!) и ме попита за какво съм там. Показах й молбата, обясних, че не съм строителен предприемач, а собственикът на къщата, и ми трябва разрешително. Тя ме упъти към шефа си - самият Building Inspector - който седеше зад компютъра си с явно зает вид. Подадох му молбата и му обясних, че съм разбрал от уеб-сайта, че ми трябва документ от тях. Той ме погледна и каза “Разрешително ти е необходимо само ако сменяш покрива на къщата. За гаражния покрив не ти трябва нищо - просто действай”, след което ми изхвърли молбата в кошчето. С намигане ми каза да съм викнел съседа (неговия колега) да ми помага и ми пожела приятен ден.

Общо време, изгубено в бюрокрация - 4 минути за попълване на молбата и 5 минути в кметството. А предградието, в което живея, не е съвсем миниатюрно - по данни от последното преброяване преди няколко години населението е малко над 16,000 жители. Точно така си представям винаги “държавните” служители - избрани са там, за да вършат работа на нас, хората. И няма значение, че аз съм само един от седемте хиляди собственици на къщи в предградието - достатъчно съм важен за тях, че инспекторът може да отдели няколко минутки да си поговори с мен, въпреки че е “още” 9:30 сутринта.

Харесва ми да живея при такива условия…

След като преди няколко седмици поговорихме за цени на хранителни стоки в САЩ, публикувам и малко информация за заплатите. Тази статия ще има няколко части.

Информация за същинските заплати в САЩ не се намира лесно. Аз не знам колко получават моите колеги - това не е информация, която се споделя. Няма смисъл да преценяваме хората само въз основа на една цифра - защото в повечето случаи не знаем на какви точно усилия и отговорности се базира тя. Размерът на заплатите не е популярна тема за обсъждане даже и с приятели. Явно е въпрос на култура и навици.

Преди две седмици зърнах една статия на Yahoo! Finance, в която ставаше въпрос за това, че Apple не плащали чак толкова много добре на инженерите си. Цитираният източник на информация беше един нов уебсайт, в който всеки може да си направи профил и после да сподели заплатата си [сравнително] анонимно, като това му разрешава да гледа статистики за размера на заплатите в други фирми. Това ме амбицира да се поразровя и да открия още няколко подобни сайта.

1. Salary.com
2. GlassDoor.com
3. PayScale.com

Годишна заплата се обявява преди всички данъци (от тях Social Security Tax и Medicare Tax са фиксирани на съответно 6.2% и 1.45%, а процентът на ДОД варира в зависимост от доходите и данъчната ситуация на всеки). Сайтовете показват и усреднените бонуси, които различните фирми раздават (при евентуални добри финансови резултати).

Така можем да разберем, че един Software Engineer in Test, работещ за Microsoft, получава средно $89,000 на година, а средната заплата за Yahoo! Software Engineer е $98,000 на година. Senior Software Engineer в Apple получава средно около $124,000 годишно. Сайтовете не показват на кои места се получават съответните заплати - а това е важно, защото например в Сиатъл нормална еднофамилна къща струва около 3-4 годишни заплати, а в по-малки градове такава къща излиза даже и по-евтино от едногодишна заплата… Добавките към заплатата - benefits - като например медицинска и зъбна застраховка, детска градина в или близо до офиса и прочее, също имат доста солидно парично изражение, което би следвало да бъде добавено към сумата на годишната заплата.

В следващата част ще се постарая да опиша това, което знам за заплатите в САЩ като цяло - а не само в инженерната сфера, която поне по мое мнение е главния фокус (а може би и целева аудитория) на горните три сайта.

Въпросът е главно към хората, които понастоящем живеят в чужбина, но даже и да живеете в България, може да се опитате да ми дадете причина за [временно] завръщане до България - например за един месец през лятото.

Ако се разхождате сутрин около 9 - 9:30 покрай Ellicott Creek и видите велосипед с раница за лаптоп на багажника и велосипедист, гол до кръста, това най-вероятно съм аз (или някой друг колега инженер) - отивам на работа.

А ако велосипедистът си облича фанелката в движение малко преди да стигне до офиса - наистина съм аз!

Информация и от Светослав, който живее в голям американски град:

Разнообразието на храни в САЩ е голямо, само дето повечето храни са със съмнително качество, хапваш нещо с много приятен външен вид, но безвкусно. Дори и тези с етикетите натурални, май само са минали по край натуралното. Пример: кисело и прясно мляко, майонеза, кренвирши, салами, шунки и т.н. Прясно мляко, което не се разваля 2-3 седмици, майонеза която се съхранява при стайна температура, познайте от първи път колко са истински. Олиото в по-голямата си част е царевично и мирише на риба, ние купуваме българско или руско слънчогледово, което е 2 пъти по-скъпо от царевичното, оцета е италиански ( американски и гръцки се вкиснаха след около месец ! ).

Пресния чесън на връзки, абсурд да намериш такова нещо в САЩ ! Стария чесън, предимно китайско п-во, като този в БГ, люти много и толкоз, никакъв вкус, сготвиш прясно зеле, чесъна става прозрачен и воднист. Само веднъж съм попадал в Джула на свестен чесън, след това изчезна. Магданоз, не знам от къде зареждат магданоз българските ресторанти в Илиной, там съм попадал на добър. Иначе по магазините има поне 10 вида магданоз, та накъдрен, та прав, та крив, но отново безвкусен. Чер и червен пипер израелски, бива, кромид също.

За хляба да не говорим, купуваме руски, италиански или гръцки, останалия е сладникаво-тричав.

Боб,леща и грах, към 10-тия месец попаднахме на едни арабски, които го докарват. С ориза няма проблем, хубав е, същото и с картофите. Зеле, много зле, хич го няма зелето, нито за салата става, нито да се сготви. Бамя, все на хубава сме попадали. Маслини, как пък не попаднах на свестни маслини, вече като мания ми става, като влезна в нов магазин за хранителни стоки да оглеждам какви маслини има. Или са смижурени, дребни и с много, ама много сол, или са едри и без вкус. Гръцки и турски маслини, нямат нищо общо с подобните им в БГ. Зелени, жълти, кафяви, черни на цвят, един и същ дол дренки. Като си спомня за гръцките маслини в магазин “Слънчеви лъчи” в Пловдив ми прималява , колкото орех големи, а пък за вкус да не Ви разправям.

Чушки, а бе едни хубави на външен вид, във всякакви цветове, големи колкото бутилка 0.7л, обаче някак си пак безвкусни. С какъв ли не ориз пробваме да ги напълним, все са си като тикви на вкус.

Домати, наскоро попаднахме на едни които си заслужават. Даже съм купил няколко пакетчета семе, не знам дали ще виреят в Европа. Краставички корнишони, офф, избривам се по тях, само лятото попаднах на хубава партида. Големи краставици, има едни канадски, които го докарват на вкус. Лошото при краставиците е, че ги държат в хладилници по няколко месеца, след това ги изкарват на пазара, при което краставиците изглеждат като премръзнали. Как ми се ще леля Маринка от кварталната бакалия да може да ми изпрати кашонче български корнишони, с лош външен вид, криви, неизмити, с пръст по тях, но пък вкусни, мммм…

Намират се оригинални български сладкарски изделия ( ако не са с изтекъл срок на годност ). Местните кроасани са без пълнеж, струва ми се доста странно да си купя отделно кроасан и отделно бурканче шоколад, за да си правя пълнежа. Местните шоколади са също зле, избираме предимно европейски. Има едни украински сладкиши, евала. Торти, от зле по зле, сухи, несиропирани, а бе мъка… Сладките неща дето купуваме са само импортни, ако е Made in USA бягаме надалеч. Сладоледи, ужас, за нищо не стават, опитваме различни видове, все едно и също. Онзи ден за пръв ми хареса един шоколадов във фунийка, като погледнах етикета, латвийски, имах си хас да е американски и вкусен. Но и латвийски е много далече от примерно гръцките “Делта” в България.

Рибата, това което съм опитвал си струва. Много ми хареса и една латвийска консервирана херинга с доматен сос. Един приятел ми разправяше, че си правел в къщи “Ропотамо”, не съм я опитал още.

Пилешко месо, тцъ-тцъ, пародия, няма нищо общо с пилешкото месо. Топи се в устата като сладкиш, но не е пиле, ами някаква синтетика. Телешко и свинско, там е по-добре положението, особено ако пържолите са закупени от Доминик. Пастети – само полски, знаят как да го правят. Кренвирши, много зле, само едни полски кренвирши “Бобук” ми харесаха, всичко друго или е много солено, или опушено, или не знам си какво, с една дума и кучето не бих нахранил на село с тях. Салами, още по-голям ужас, на вид салам, на вкус пластмаса. Едни италиански от Джула вземаме, те го докарват до някъде, но пък са много люти.

Българските луканки, има ги, но не са произведени в БГ, ами в САЩ, и то не от българи ( иска се предриемчивост ), ами от араби ( предимно ), които са чули и/или видели отнякъде за рецептите. Вкусът им също е далеч от истината, или са много солени, или не са изсъхнали добре ( след 2-3 текили стават наистина вкусни ). Много ми хареса босанската суджучица, телешка луканка ( мюсюлмани са все пак ) с много добре подбрани подправки, но трудно се намира.

Сирена, кашкавали, български или гръцки, от време на време купуваме и едни швейцарски. Но избор на български няма, само 1-2 вида. Прочутото миризливо синьо сирене, да не го видя, има мирис и вкус на стари английски чорапи. Масло, попаднахме на едно амишко, пакетчето $10, но пък истинско масло, като българското.

Бирата, пробвах десетина вида, като се започне от една смешна бира “Корона” ( чиста мексиканска лимонада ). Най ми харесаха холандските бири, но напоследък купуваме основно шуменско пиво. Срещат се и загорка, каменица и астика, но нещо не са като тези в БГ.

Червено вино, има разни свестни червени полусухи калифорнийски вина по $6-7 бутилката. Френските също са много серт.

Твърд алкохол, предимно текила( на вкус като домашна, ароматна, безанасонова българска ракия ). Българските ракии тук са същите ментета, каквито ги има и в БГ. Попаднах на 15 годишен “Слънчев бряг”, но ми се видя обидно много да дам $49 за една бутилчица. Уиски, пробвах 2-3 вида, не струва, цепи глава после. Затова онли текила !

Газирани напитки, изключително много захар, сладки, сладки, не се търпят. Наскоро намерих една оранжада, много ми хареса, естествено оказа се нашенска, румънска

Кафето, ако си го направиш в къщи добре, ако го купиш готово, ще получиш втора цетка БГ кафе примесено с всякакви добавки: мляко, мед и т.н. Веднъж зърнах кафене на улицата, викам ей ся ще седна да изпия едно кафе на сефалък, като в Пловдив на главната. Речено сторено, поисках менюто и … нямаше чисто кафе, 90% бяха с накакъв процент алкохол, останалите мляко, ванилия, мед… Излезнах си много разочарован. Иначе под път и над път ще срешнеш американци с кафе, в пластмасови чаши колкото кофичка българско кисело мляко, че и по големи, задължително със сламка. В началото се чудех как могат толкова кафе да пият. После като го опитах ми се изясниха нещата, то рядко, рядко като чорбица.

Купуваме си човешка храна от полски,руски,гръцки и арабски магазини на 2 пъти по-високи цени от “натуралната американска храна”. Специално поляците, шапка им свалям, вкусът им е като българския. Но и арабите имат една верига Пита Ин, мммм… жълт ориз с разни месенца, с едни лютички подправки

Та това е моето мнение за храните в САЩ, изобилие голямо, качество тцъ. Не държа на добре познати стари вкусове, ама никак даже. За сметка на това съм тертиплия, искам като ям нещо, да е вкусно, може и да е с нов, непознат вкус, но да е вкусно. Повечето американски храни са безвкусни, базирани на полуфабрикати и/или цели фабрикати. Под готвене американеца обикновено разбира да мушне фабриката в печката, дори самото влизане на американеца в кухнята е повод с гордост да каже, че нещо готви.

А пък навика да ходят/шофират и същевременно да ядат нещо си, просто нямам думи, всичко опира до механичното движение да поставят нещо в устата си, къде е вкуса, къде е насладата от вкусната храна ? Не само че не трябва да ги стигаме, ами трябва да бягаме през глава в обратната посока

За цените, към $2700 на месец са ни разходите: наем, ток, телефон, интернет, вода, отопление, бензин, храна, застраховки за коли, сметки за зъболекар, лекар, училищни такси, поддръжка на колите ( гуми, масла, текущи ремонти ). Ако отидеш и 2-3 пъти месечно посещение на ресторанти коства още около $150 месечно. Дали е скъпо или не, всеки може да си направи калкулацията. Ако някой каже, че имал бизнес и печелел по $2000-$3000 на месец в САЩ, почвам да се усмихвам, щото ми е ясно колко мизерно живее с тези пари.

Ха да видим някой би ли могъл да ми каже каква е тази снимка, от коя година и прочее …

Help!

Събирам идеи за това какво може да се носи за подарък от България към САЩ - защото аз лично се виждам в чудо, когато трябва да кажа някому какво искам.

По принцип нямам много нужди, а и повечето неща, на които бих се радвал, са много по-налични и доста по-евтини в САЩ (визирам главно техника и прочее). Обичам и да чета, но при наличието на толкова онлайн библиотеки, книгите ми се виждат тежки и неудобни за пренасяне. Хранителните продукти също не са много удобни за внасяне - защото има доста ограничения за внос на храна от Европа към американския континент.

Още идеи, моля??

В събота сутрин си почивам за цяла седмица. Това е единственият ден, в който мога да поспя по до късно (например до 9 ам ), и да се разтакавам без планове или цел и посока… Можем да седнем да пием кафе заедно с Бо без да бързаме или без чувството, че закъснявам за работа (макар че никой там да не му пука кога точно идваш в офиса и кога си тръгваш). Обичам от време на време да почувствам, че часовникът е спрял и мога да се отпусна и да посъбера малко енергия за предстоящата седмица .